Румен Ангелов

Пресконфернция на ССД.
За първи път ме викнаха да снимам подобно нещо. Пресконференция. Голяма работа. Пълен ташак! Никаква идейност и тръпка. Никаква красота. Тъпи брътвежи и нескопосани лъжи. Мисля повече никога да не ходя да снимам подобни мероприятия. Убиват мозъчни клетки и настроение.

Are you ready to JUMP?

18.10.2007. Аз се прибирам от поредната сбирка с приятели фотографи в приличен вид и час. Това ще рече не много рано и само леко фъфлещ. През прозореца на маршрутката гледам как падаше невероятна мъгла и разбира се реших, че това си заслужава да се заснеме. Прибрах се и хапнах, след което нарамх статива и апарата и излязох. Понеже бях пил творческа мисъл въобще не ми липсваше и почти веднага взех решението, че идеални снимки биха станали в двора на близкото училище. Веднага си намерих композиция, но не и модел, а това което си представях би било някак безсмислено без него. Та аз се нарамих с тежката задача и да снимам и да си позирам. Само да отбележа, че апарата ми има самоснимачка най-много до 10 секунди. Голямо тичане падна. Но това да ми беше проблема! Трябваше за тези 10 секунди да се покатеря на железата отгоре, че и да заема някаква подходяща поза. Не стига това ами както споменах вече бях и пиинал :) Уверен в себе си и във възможностите си се затичах и се закатерих нагоре....да ама заради мъглата желязото беше мокро. Хлъзнах се. Цопнах в някаква кал, но това въобще не ме обезкуражи. След като изчаках да ми премине смеха успешно се справих със задачата, а на сутринта много се зарадвах когато видях какви съм ги свършил :)

Как започна всичко или първата ми снимка

Реших да публикувам и първата си снимка. Всъщност не буквално първата, а по-скоро снимката която направих когато реших да се занимавам с фотография. Направих я с Canon PowerShot A430. Намерих няколко кибрита и реших да си наредя кула от клечки, ей така, да видя колко голяма мога да я направя преди да падне. Доста време ми отне заниманието. Когато свършиха клечките естествено дойде и момента в който трябва да я разруша. И ето че ми дойде идеята вместо по всеизвестният начин да я съборя чрез бутане, да я запаля. Реших и да увековеча момента като го заснема.
Това беше ключовият момент. Понеже доста време си играх да я редя, а щеше да изгори за секунди нямах право на грешка. За първи път направих снимка влагайки мисъл в нея. Настройх апарата (до колкото ми позволяваше модела), а един приятел запали конструкцията. Цък, цък и всичко свърши. Сега снимката ми напомня за този прекрасен ден, в който аз взех едно доста важно решение.

Спомени върху един гараж

Снимах през прозореца от моята стая. Гледах ги децата и си мислех как всички като малки сме се катерили върху гаражите зад блока. Много весели спомени ме налегнаха и ми се преиска да се върна назад. Да се смаля и пак да се покатеря с приятелите върху ръждясалият гараж. Да целя минаващите хора с джанки. Дори да ми се карат чичковците, че ще падна.
Не си спомням колко години са минали откакто не съм се качвал върху гараж, но съм сигурен, че ако ми се отдаде възможност да се събера с "малките" ми приятели от едно време ще се сетя за тази снимка, ще намеря гараж и ще се качим върху него, както когато бяхме малки.

Фолклорният фестивал в Бургас 21.08.2007

Фолкрорният фестивал в Бургас. За първи път ходя и останах очарован. Не от всичко останало, а от изпълнението на Валя Балканска. Невероятен глас, целият настръхнах като я чух на живо. Следващите два дни също ходих. Видях и чух фолклора на много държави, но като госпожа Балканска втора нямаше.

Забраниха ми да снимам

Сгащиха ме! Ще започна обаче от началото. Станах раничко сутринта и си направих закуска. Хапнах и си казах, че така и така почивам, мога да си взема апарата, да отида да се поразходя и да поснимам.
Тръгнах към с.Твърдица, но по пътя реших да отида до езерото и да снимам птички. Видях че има лебеди, но бяха доста далеч. Започнах да търся пътека, за да се доближа до тях. Заобиколих половината езеро и накрая стигнах до табела "лова и риболова са забранени". Продължих с мисълта, че не извършвам нищо нередно. Стигнах до едни тръби, вече на крачка от успеха, но дойде другият проблем. Тръстиката беше много висока и закриваше лебедите. Естествено не се отказах и се качих върхо тръбите. Перфектен изглед. Започнах да снимам и да се възхищавам на красотата на птичките. Всичко добре, докато не чух глас. Обърнах се и видях чичко в камуфлаж с пушка и радиостанция който ми крещи нещо. В последствие излезе, че съм навлязъл в частна собственост на "Лукойл". Обясних му, че не съм влязъл с лоша цел, но той упорства. В крайна сметка ми записа името и ме съпроводи до пътя. Аз си направих една хубава разходка и добра снимка. Интересен ден :)

Емоцията в едно дете

Бях излязал с цел да снимам някакви насекоми. Пеперуди, водни кончета и прочее. Седях си аз в една дупка пълна с храсталаци и си чаках търпеливо гадинките. От някъде се появи това циганче. Стана му интересно явно с какво се занимавам и започна да се навърта около мен. След като се наснимах просто се обърнах и му направих няколко сериини снимки. Тази смяна на изражението му е в рамките на 2-3 секунди. Как може едно толкова дребно същество да изрази толкова много емоции?