Снимах през прозореца от моята стая. Гледах ги децата и си мислех как всички като малки сме се катерили върху гаражите зад блока. Много весели спомени ме налегнаха и ми се преиска да се върна назад. Да се смаля и пак да се покатеря с приятелите върху ръждясалият гараж. Да целя минаващите хора с джанки. Дори да ми се карат чичковците, че ще падна.Не си спомням колко години са минали откакто не съм се качвал върху гараж, но съм сигурен, че ако ми се отдаде възможност да се събера с "малките" ми приятели от едно време ще се сетя за тази снимка, ще намеря гараж и ще се качим върху него, както когато бяхме малки.
Няма коментари:
Публикуване на коментар