18.10.2007. Аз се прибирам от поредната сбирка с приятели фотографи в приличен вид и час. Това ще рече не много рано и само леко фъфлещ. През прозореца на маршрутката гледам как падаше невероятна мъгла и разбира се реших, че това си заслужава да се заснеме. Прибрах се и хапнах, след което нарамх статива и апарата и излязох. Понеже бях пил творческа мисъл въобще не ми липсваше и почти веднага взех решението, че идеални снимки биха станали в двора на близкото училище. Веднага си намерих композиция, но не и модел, а това което си представях би било някак безсмислено без него. Та аз се нарамих с тежката задача и да снимам и да си позирам. Само да отбележа, че апарата ми има самоснимачка най-много до 10 секунди. Голямо тичане падна. Но това да ми беше проблема! Трябваше за тези 10 секунди да се покатеря на железата отгоре, че и да заема някаква подходяща поза. Не стига това ами както споменах вече бях и пиинал :) Уверен в себе си и във възможностите си се затичах и се закатерих нагоре....да ама заради мъглата желязото беше мокро. Хлъзнах се. Цопнах в някаква кал, но това въобще не ме обезкуражи. След като изчаках да ми премине смеха успешно се справих със задачата, а на сутринта много се зарадвах когато видях какви съм ги свършил :)
неделя, 21 октомври 2007 г.
Are you ready to JUMP?
18.10.2007. Аз се прибирам от поредната сбирка с приятели фотографи в приличен вид и час. Това ще рече не много рано и само леко фъфлещ. През прозореца на маршрутката гледам как падаше невероятна мъгла и разбира се реших, че това си заслужава да се заснеме. Прибрах се и хапнах, след което нарамх статива и апарата и излязох. Понеже бях пил творческа мисъл въобще не ми липсваше и почти веднага взех решението, че идеални снимки биха станали в двора на близкото училище. Веднага си намерих композиция, но не и модел, а това което си представях би било някак безсмислено без него. Та аз се нарамих с тежката задача и да снимам и да си позирам. Само да отбележа, че апарата ми има самоснимачка най-много до 10 секунди. Голямо тичане падна. Но това да ми беше проблема! Трябваше за тези 10 секунди да се покатеря на железата отгоре, че и да заема някаква подходяща поза. Не стига това ами както споменах вече бях и пиинал :) Уверен в себе си и във възможностите си се затичах и се закатерих нагоре....да ама заради мъглата желязото беше мокро. Хлъзнах се. Цопнах в някаква кал, но това въобще не ме обезкуражи. След като изчаках да ми премине смеха успешно се справих със задачата, а на сутринта много се зарадвах когато видях какви съм ги свършил :)
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)

Няма коментари:
Публикуване на коментар